Избягвайки насилието, ние ромите напуснахме Индия преди 1000 години и пристигнахме в Европа. Това преселение разпръсна нашите хора и ни превърна в отличителен народ без своя държава, присъстващ всякъде и дискриминиран навсякъде. С пристигането си в България ние донесохме нови технологии за обработка на метал, нови занаяти, търговия, нови методи за лечение, нови форми на изкуство. Пристигнахме в дух на мир и свобода да живеем в съжителство с околните, за разлика от други, които дойдоха да завладяват и грабят, да разпространяват насилие, да предизвикват и да водят войни.
Въпреки това, ние срещнахме враждебност и насилие. Свободата ни е била под постоянна заплаха: България през годините ни направи като роби; изгони ни от домовете ни; отне ни децата; промени имената ни; опита се да изкорени нашия език, култура и религия; забрани смесените бракове; спря правото ни на глас; премахна нашите организации, разрушавайки всеки наш опит за политическа само-организация и представителство; направи ни лесна мишена за фашисти, расисти, комунисти и олигарси и жертва на съпътстващите щети от всеки политически и икономически преход; забранявайки начина ни на живот и систематично отричане на нашето съществуване, за да няма бъдеще за нас.
От времето на османската империя се борим за свободата си, за нашето полагащо се място в административно-политическия живот. Плащахме своите данъци, бяхме първите и най-добри работници в през първата половина на 19-ти век в Сливен. Докато България се изграждаше като независима държава, законът от 1901г. ограничи нашите права да гласуваме. Политическата ни сила беше потискана чрез разпространението на лъжи и страх. Третирани сме били като екстремистки националисти, които биха могли да подтикнат към насилие размирици и така да заплашват териториалната цялост на България. Въпреки това се организирахме и успяхме да повлияем да се достигне до политическо решение за равни права на глас. Тези събития вдъхновиха и насърчиха развитието на дръзко политическо движение след Първата световна война, което бе водено от Шакир Пашов . Той умело експонира политическа визия и стратегия, установи структурни основи и пое смели инициативи за укрепване на нашата позиция. През 1946 г. Пашов стана първият ромски депутат във Великото Народно Събрание.
Борихме за нашата свобода и за свободата на нашата страна, въпреки че България не ни третира по начина, по който заслужавахме. Втората световна война беше връх в нашата болка и страдание. В Аушвиц, предците ни се изправиха срещу фашистите от еСеС и давайки отпор отложиха своята смърт. Нашите хора се включиха в работническите съюзи, а най-смелите се присъединиха към антифашисткото движение и пожертваха живота си като партизани. Пашов бе изпратен в концлагер от комунистите през 1949 г. и малко след това убит. След Втората Световна Война, България признава Холокоста, но не признават ромите официално, като жертви на геноцида. Въпреки че България бе съюзник на Германия, което доведе и до рестриктивни мерки срещу нас, не се призна Холокоста срещу нашите хора и не се отдаде почит на милионите наши жертви. Вместо това се показваше невежество и продължаващо потисничество срещу нашия народ в различни форми.
За разлика от други, ние се съпротивлявахме и не допуснахме да се превърнем в убийци. През нашата болезнена история винаги сме имали избора да вземем оръжие и да убием за свободата си, както са го правили другите. За разлика от много други, обаче, никога не сме проливали човешка кръв предизвиквайки войни и тероризъм; никога не сме били сепаратисти, никога не сме се отделяли или обявявали собствена държава. Убийствените инстинкти на другите не ни направиха убийци. Винаги сме имали визия за човечеството в най-добрия си вид, обичащи живота и свободата да продължим да бъдем това, което сме: горди и свободни, неопределени от други, но от самите нас.
Ние се борихме за по-приобщаващи политически и икономически институции. През 1947г. създадохме ромски театър, през 1948г. създадохме нашия първи вестник „Ромски глас“ и после създадохме сдружения и национални конгреси, които определяха нашата политика. Нашите предци, борци за свобода, организираха първия Световен конгрес на ромите близо до Лондон през 1971 година. Във време, по-трудно от днешното, тяхната борба за свобода ни донесе името ни, знамето и химна ни. Те имаха куража, да изискват свобода от нашето ментално робство, знаейки че ние никога не сме били независими граждани на нашите суверенни държави, а трябваше да се борим за независимо мислене. Тези събития значително окуражиха нашето лидерство в България. От 1989 до 1997 г. създадохме организации с национални политически стремежи, водени от Петър Георгиев, Васил Чапразов, Мануш Романов, Васил Данев,Милчо Русинов и много други, които дойдоха след тях. Страната ни обаче предприе кампания за принудителна асимилация, забраняваща формирането на политически партии въз основа на етническа принадлежност. Молбите ни да се кандидатираме на избори бяха отхвърляни, като партиите ни позволяваха да действаме единствено под техен контрол, за да използват нашата политическа сила.
Въпреки това създадохме нови политически партии като Демократичния съюз „Рома“ с председател Мануш Романов (по-късно депутат) и нови членове на парламента като Съби Големанов и Петър Александров. Тези гласове обаче трябваше да избират между това да бъдат включвани от водещи политически партии и да бъдат изключвани от обществения и политическия живот. За да избегнем по-нататъшно фрагментиране на нашия избирателен вот, ние инициирахме междупартийно национално обединение. Васил Чапразов председателства създадената конфедерация „Обединен Ромски Съюз“ през 1992 г. и по-нататък тези усилия продължават чрез нова инициатива, водена от Петър Георгиев. Тези усилия имаха за цел да защитят политическата ни свобода и да предотвратят засиления политически натиск и насилие от страна на водещите политически партии. През 1996 г. само Димитър Димитров от БСП става депутат в новия парламент.
През същия период правителството не успя да формира ефективни политики и институционални механизми с политически мандат, капацитет и ресурси за нашето участие, а вместо това решаваше от наше име. То се провали с междуведомствения съвет по етническите проблеми, който по-късно се трансформира в междуадминистративния съвет за социални и демографски въпроси. Съюза на демократичните сили (СДС), избрани да управляват през 1996 г., обяви нов държавен подход към така наречения „Ромския въпрос“ , чрез Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерски съвет . Това обаче беше поредният провал, тъй като съвета нямаше овластен мандат и влияние. Поради политическата криза 1996–1997 г. не е избран нито един от нашите кандидати (Асен Христов от СДС влиза като заместващ през 1998 г. ) Подобни практики на политическо изключване и символично участие продължиха и след присъединяването към ЕС и публичните решения от наше име продължиха да се вземат без нас, нелегитимно.
Голямото разочарование, причинено от тези събития, засили решимостта ни да се движим по-решителни и по-добри заедно. Инициирахме масивни алтернативни форми на само-организация, водени от Петър Костов, Тома Томов и неговата партия „РОМА“ и други. Кирил Рашков създаде Свободна България, с която се яви самостоятелно на местните избори през 1999 година, национална организация от 3386 делегати и 205 общински организации. Масивна организация, финансирана от роми, постави основата за местни избори. Това беше и демонстрация на това, че можем да се организираме без външна помощ и да използваме ефективно силата си. През 1998 г. се появява партията на Евро Рома на Цветелин Канчев. През 1999 година други ромски политически партии се появиха, като Партия Демократичен конгрес, водена от Рамадан Рашид, Съюз за демократично развитие, водена от Иван Киров, на българската партия “Бъдеще”, водена от Съби Големанов , “Свободна България”, водена от Ангел Рашков и на Политическа партия демократично движение, водена от Иван Костов. Тези нови политически гласове застрашиха политическото статукво, поради което водещите партии въведоха нови техники за задържане на нашите хора под фалшиви криминални обвинения.
Въпреки това, през 1999 г. , нашата общност печели повече от 280 общински съветници и критично важни позиции в много общински съвети. Няколко ромски кметове също бяха избрани – над 400 роми бяха назначени в местните и регионални администрации. Станахме важен политически фактор в политическото развитие на страната. Това е и период на голямо развитие на ромските евангелски църкви. Както изключването ни от политическия живот, така и нашите църкви бяха избутани навън от основните църковни деноминации и институции и нямаха друга възможност освен да определят собственото си място, да избират наши пастори, да строят и да създадат наши ромски църкви. Тези обстоятелства спомогнаха за издигането на нашата борба за свобода до нови висоти в България, Европа и по света.
С течение на времето се появи модел, който блокира нашия политически прогрес: 1) преди избори водещите политически партии финансират създаването на сателитни организации в нашите общности с цел организирано купуване на гласове; 2) те обещават промени и позиции на нашите хора в замяна на нашите гласове; 3) с приближаването на изборите, партиите притискат ромските кандидати и ги поставят на места, които не могат да бъдат спечелени; 4) останали без опции, нашите хора се превръщат в обекти на контрол, коопта̀ция и корупция; 5) в изборния ден партиите използват политическо насилие чрез паравоенни групировки, включително полицейски сили, контролирани медии, за да демонизират и оправдаят системната корупция и потискането на нашите гласове; 6) и след избори няма отчетност, просто мълчание до следващите избори.
Този модел се превърна в порочен кръг за нашето политическо изключване и ситуацията дори се влоши със смесена амбивалентност и презрение към нашия народ. Ксенофобски националисти ни използват като изкупителна жертва за провала на държавата и обществото и валута в търговията с екстремизма и омразата. Партията Движение за права и свободи (ръководена от турското малцинство в България) представи още по-усъвършенствани модели, използвайки експлоатирайки нашите гласове и сила, без да работи със и за нашите хора, особено на местата без силно турско присъствие. За да попречат на нашите гласоподаватели да гласуват за съперничещи си партии, партиите също използваха правомощията си да преместят избирателните секции на значително разстояние от нашите общности без обществен транспорт и накараха полицията да ни попречи да пътуваме до новите избирателни секции.
Нашата история е болезнена ― от мъжете, жените и децата, пристигнали в България преди 1000 години, до онези, които се борят за нашата свобода и прогрес. Показахме, че сме борци за свобода, борци, затова ние да определяме кои сме и кои искаме да бъдем и какво искаме да постигнем. Въпреки несправедливостта, ние сме успешни, креативни, трудолюбиви, талантливи, миролюбиви и смели; ние сме горди хора, горди роми и горди българи. Отдаваме уважение на старейшините и предците си, обичаме децата и семействата си, работим усилено, живеем в мир със съседите си и продължаваме да се борим за свободата да продължим да бъдем такива, каквито сме ― горди и свободни ― и не определяни от другите. Въпреки всички шансове, ние намерихме начини да оцелеем и да преодолеем предизвикателствата. Повече от това, ние имаме изградена устойчивост и адаптивност (мобилност, езикови умения, бърза културна адаптация, предприемачески манталитет), което ни направи по-силни от това, през което сме преминали. Въпреки различията, ние сме един народ, една нация. Болезненото минало ни раздели на различни групи, с различни диалекти, религии, държави и територии, които населяваме в различните страни и неромски езици, които говорим в държавите, в които живеем. Ние обаче сме един народ, принадлежим към една и съща битка и трябва да се съберем и да застанем твърдо срещу несправедливостта и нашите потисници.
Нашето разнообразие е богатство. Великите съставни нации по света – САЩ, Германия, Франция, Испания, Италия, се основават на различия, а не на еднаквости. Тези държави се научиха как да упражняват управление в коалиция с другите. Мнозинства и малцинства са представени в националното управление и различните групи са считани за еднакво ценни членове на националното семейство. Много други нации, за съжаление, са оковани от елита на специфична етническа група, която прогонва другите вън от политическата сила, това довежда до сепаратизъм, граждански войни и етническо прочистване.
Ромите са това, което България и Европа се стремят да бъдат – разнообразна и обединена общност, която просперира с космополитна визия за сътрудничество. България принадлежи и на нас. Ние сме България и сме тук, за да останем. Други са научили и все още могат да научат от нас за посредничество при конфликти, намиране на начини за преодоляване на кризи и недостиг, живот в хармония и оздравяване в естествената ни среда, както и адаптиране към нова среда. Водим съвместна борба за свобода. Тези, които искаха да отнемат свободата от България (фашисти, неонацисти, ксенофобски популисти и олигарси) отново стават по-силни. Трябва да се борим заедно за свободата в България.
Днес имаме причина за гордост, защото сме най-голямото малцинство в България и Европа. Благодарение на нашите старейшини и предци, ние се превърнахме в най-голямото етническо малцинство на континента. Нашите предци, нашите герои ни показаха пътя: борейки се да бъдем свободни да кажем кои сме, винаги борбени да отстояваме за силен и обединен ромски народ. Ако живеехме в една държава, щяхме да сме с по-многобройно население от 20 от 27 държави-членки на ЕС: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения и Швеция.
Властите обаче, заявяват, че ние сме по-малко от колкото действително сме и това е неуважение към нас като роми. Нашият брой е регистриран и недооценен във всички български преброявания до момента, с изключение на 1975 г., по политически причини. Този брой обаче варира от преброяване на преброяване без никаква прогнозирана тенденция и това поражда сериозни опасения, че статистическите органи не са в състояние да го адресират по подходящ начин. Двадесет хиляди роми са преброени през 1884 г .; 89 549 през 1900 г .; 98 451 през 1920 г .; 134 844 през 1926 г .; 149 385 през 1934 г .; 170 011 през 1946 г .; 197 865 през 1956 г .; нито един през 1975 г .; 523 519 през 1980 г .; 550 000 през 1992 г .; 370 908 през 2001 г .; и 325 343 през 2011 г.
Знаем, че броят ни е повече от два пъти по-висок от 325, 343 от последната записана цифра. Освен това около 10% от цялото население не са декларирали своята етническа принадлежност при последното преброяване, включително много членове на нашето население. Разбрахме обаче защо правителството прави това. Ако преброяването показва по-малко от това което сме, други ще вземат нашите ресурси (публични средства, държавни длъжности) и ще ги използват срещу нас. Става въпрос и за борба със системната корупция. Публичните ни средства се губят, защото статистиката е повредена и не показва къде са истинските проблеми и кой има най-голяма нужда от обществена подкрепа. Това не е добре за нашата страна и нейните хора.
Държавата създаде много препятствия, за да наруши свободата ни да участваме и открито да декларираме кои сме. Последните преброявания обаче не позволиха на ромите да изразят свободно своята етнокултурна идентичност. Статистическите органи не са въвели механизми за наблюдение, за да гарантират способността ни да декларираме свободно своята самоличност и не са въвели подходящи мерки за защита на данните. Ние бяхме държани настрана от консултации при изготвяне и тестване на преброителни въпроси, определяне на класификации или проектиране на статистическите резултати. Нито сме взели участие в структурите, осъществяващи преброяването. Продължаваме да бъдем броени от не-роми преброители, които са често не сензитивни и използват субективна преценка по отношение на етническа принадлежност и които често избягват “труднодостъпните ромски общности“ или само преброяват нашите хора.
Данните за нас се използват систематично в продължение на повече от 100 години за етническо профилиране и анти-ромска политика, както и за прилагане на анти-ромското законодателство и политики. Данните от официалните преброявания не са точни и пълни, особено в сравнение с други данни от неофициални, така наречени – „тайни преброявания“. През 1980 г. Министерството на вътрешните работи организира такова преброяване и регистрира 523 519 роми. Тайните преброявания са извършени още два пъти: едно през 1989 г. регистрира 576 927 роми, от които половината са се „идентифицирали“ като турци , а друго през 1992 г. регистрира около 550 000 роми. От една страна тези цифри бяха по-близо до реалността, но целта на преброяванията беше неясна и много роми се опасяваха, че с данните ще се злоупотреби.
След последното преброяване през 2011 г. Националния статистически институт (НСИ) заяви, че данните за етническата принадлежност са били “брутална манипулация“. Това доведе министър-председателя до решението през 2014 г. да освободи председателя на НСИ Ренета Инджова, която заяви, че преброяването не е предоставило точни и пълни данни за ромите, събития, които внесоха още повече страх и недоверие сред ромите и тяхното лидерство по отношение на преброяванията.
Широко разпространените стереотипи, предразсъдъци и дискриминация са довели много от нашите хора да се самоопределят като турци или българи, които са числено доминиращи, на места в които живеем. В такъв контекст и въпреки динамичния естествен прираст на нашия брой, хората ни се обезкуражават да участват свободно и да декларират открито своята етническа принадлежност. При преброяването през 2011 г. между 200 000 – 400 000 от нашите хора са се идентифицирали като етнически турци или българи , особено в така наречените ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджихасан Махала. Нашите хора в тези места са изправени пред тежки условия и някои от нашите хора избират да се асоциират с по-облагодетелствани социални групи, въпреки че често нямат истинското желание да отричат своята етническа принадлежност.
Преброяването на населението през 2021 е възможност за нас да бъдем по-големи, да получим и да допринесем повече. България е изправена пред най-критичния въпрос: Свободна ли е България? Имаме ли свобода, да не бъдем роби на расизма и предразсъдъците? Имаме ли свобода, за да можем да кажем и да покажем кои сме? Искаме България да бъде свободна. Ние вярваме, че в България можем да бъдем свободни да бъдем това, което сме. България обаче трябва да се справи по-добре. Не става въпрос за нашата официално дадена свобода и конституционни права. Става въпрос за осигуряване на съществена основа за нашата свобода да мислим, говорим и действаме. Свободата не може да бъде само за най-привилегированите. България трябва да прекрати съзнателната си кампания за културна, религиозна социално-икономическа и политическа маргинализация и изключване на нашия народ. За нас България може да бъде свободна само ако държавата създаде среда за отчетност, за отговорност и прекалибриране на баланса на властта, за да възстанови нашето представителство.
Не е интелигентно България да остави повечето от нашите хора без работа; да живеят в лоши жилищни условия; имат деца в сегрегирани училища; да са жертви на полицейски злоупотреби и принудително изселване; и да са обект на системен расизъм, омраза и насилие. Не е интелегентно за България да толерира реалност, в която страната ни се сблъсква с фундаментални проблеми на слаб или никакъв контрол върху обществените решения, които засягат нашите хора. Не е интелигентно България да толерира реалност, в която има конкуренция по време на избори, но не и много изненади коя партия ще спечели. За по-голямата част от нашето население политиката се превърна в непознато явление. Не можем да толерираме реалност, в която повечето от нашите хора преживяват злоупотреба от страна на полиция, доминиращи местни олигархи, некадърна и безразлична държавна бюрокрация, корумпирана и недостъпна съдебна система и управляващ елит, пренебрегващ върховенството на закона и не отчитащ никого, освен себе си. Не е интелигентно за България да толерира реалност, в която неонацистки тълпи и униформени паравоенни органи контролират нашите общности, а местните власти изграждат стени, за да изолират и сегрегират нашите общности и да налагат принудително разрушаване на домове и изселване, за да премахнат хората ни от погледа на обществото и ни натикат в токсични места.
Интелигетно за България е да признае, че броят ни, младежта ни, работниците ни, предприемачите и избирателите са от съществено значение за нашето бъдеще, бъдещето на България и бъдещето на Европа. Укрепваме в знанията. Броят на ромските студенти и възпитаници, журналисти, писатели, държавни служители, лекари и учители нараства все повече през последните две десетилетия. Освен това, нашата общност е потенциал за фактор променящ политическия живот. Съгласно действащата пропорционална система на представителство в България, ако гласуваме масово за една партия с преобладаващо ромско представителство, ние бихме държали ключовите гласове в Народното събрание и с това да станем неизбежен политически субект във формирането на управлението на страната. Също така, ние представляваме значителна сила гласоподаватели в много общини и региони, където политическата власт често има най-голямо значение, когато става въпрос за основните права и възможности и възлагането на обществени работни места и договори. Освен това България е изправена пред сериозни демографски и икономически предизвикателства за в бъдеще. България трябва да признае, че ние сме най-младият и най-бързо развиващ се демографски сегмент в страната. Ние сме жизненоважни за икономическото бъдеще на България, като се има предвид нейният икономически растеж, нарастващото търсене на работна ръка и застаряващото население. Нашето икономическо изключване е твърде скъпо, създавайки загуби от БВП в милиарди евро, фискални загуби и разходи за социално подпомагане. Нашата сила и потенциал са единствените източници на надежда за промяна на нашето бъдеще и осигуряване на благосъстоянието на всички българи.
Ние като роми също се сблъскваме с най-критичните въпроси: Искаме ли да бъдем свободни? Искаме ли да бъдем свободни в сърцата и умовете си, за да можем да кажем, че сме горди, че сме роми? Искаме ли да се освободим от веригите на страха и срама? Искаме ли да бъдем свободни да отдадем почит на нашите старейшини и предци, които са били поробвани, измъчвани, стерилизирани, избивани, но пак борещите с всички възможни мирни средства или ще ги предадем? Искаме ли да сме свободни да уважаваме тяхната жертва, да покажем, че сме най-значимото българско малцинство? Време е да кажем, че сме свободни. Време е да свалим веригите от умовете и сърцата си. Време е да освободим децата си, за да могат да се гордеят с това, което сме. Време е да покажем уважение към нашите старейшини и предци, които оцеляха и се бориха за нашата свобода да бъдем това, което сме.
Бъдещето на новите поколения зависи от нашия отговор и отговора на страната ни. Ако искаме да видим повече роми в нашето правителство, повече роми като полицаи, повече роми като учители, повече роми като лекари, трябва да се освободим и да покажем кои сме. Ако искаме да растем и да напредваме като общност, трябва да се освободим и да покажем кои сме. Сега е времето, което показва, че ние не сме роби, че сме свободни и че сме повече, отколкото казват!
Ние сме горди да заявим, че сме роми на преброяването на България през 2021 година!
